Какво да правим с вече изхабените батерии, ако искаме да сме полезни за себе си и обществото?
Портативните батерии са навлезли навсякъде в бита ни, но за разлика от другите европейски страни, в България не приемаме с достатъчна сериозност и отговорност факта, че те са опасен отпадък.
У нас са въведени строги нормативни правила за събиране и оползотворяване на батерии, които са излезли от употреба. Но явно информирането на обществото по темата е недостатъчно, защото за да заработи системата и да се изпълняват наредбите, е важно всеки граждани да изпълни задължението си. А ангажиментът на всеки от нас е един - да изхвърляме негодните портативни батерии на определените места.
Темата за батериите е близка и на децата, които са сред активните потребители на тези артикули. Голяма част от играчките пеят, движат се и светят благодарение на вложените в тях батерии. Един добър пример за това как да привлечем децата за каузата да бъдем отговорни потребители, идва от Габрово. На 10 юни в града се проведе информационна кампания, в която с приказка за мравката бе обяснено на децата защо излезлите от употреба батерии са опасни отпадъци.
Защо батериите са опасен отпадък?
Батериите, с които работят детските играчки, часовникът, мобилният телефон или фенерчето, сериозно замърсяват околната среда. Попаднали с общите битови отпадъци на сметището, те са източник на опасни тежки метали. Не е трудно да обясним, че чрез природния кръговрат от почвата тези опасни вещества достигат до нас и влияят на здравето ни. За да разберем това, е достатъчно да посочим 12 от най-разпространените видове батерии. Тежките метали, които съдържат са посочени още в названието им. Сред тях са алкални батерии, живачни, литиево–йонни, цинк–хлоридни батерии,никел–кадмиеви и други батерии.
Когато попаднат в подпочвените води, тежките метали се просмукват навсякъде. При замърсяване на почвата с тях се отравя земеделската продукция. После хората се хранят с плодове и зеленчуци, пасат добитъка си и вредата от тежките метали се умножава.
Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им. В тях са вложени следните опасни за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др.
Почти всички от тях са канцерогенни, според учени и лекари водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Оловото засяга някои ензими, уврежда жлези с вътрешна секреция и др. Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.
Какви са задълженията ни според действащото законодателство?
Българското законодателство е хармонизирано с европейското в тази област. Задълженията са регламентирани със Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори, която е в сила от 2001 г.
Те вменяват задължения на производителите, вносителите, търговците на портативни батерии, на кметовете на общини и на всеки краен потребител. Основна отговорност носят търговците, производителите и вносителите на тези разпространени артикули. Продуктите трябва на първо място да бъдат маркирани по съответния начин, като се посочва какво е съдържанието им на тежки метали. Чрез специални символи на опаковката, се обозначава дали батериите може да се рециклират или трябва да се обезвреждат.
В наредбата са предвидени санкции за неизпълнение на изискванията, които варират от 3 000 до 10 000 лв. Основното задължение на производителите и вносителите е да се погрижат за организиране на събирането, съхраняването, обработването и оползотворяването на излезлите от употреба батерии.
Има два начина да изпълнят това – като изберат между индивидуална или колективна система за оползотворяване на тези отпадъци, посочват от отдел „Управление на отпадъците” на РИОСВ-В.Търново. Индивидуалната система включва самите те да организират всички дейности - събиране, транспортиране, обработване и т.н. По-разпространена практика е да се сключват договори с фирми, които извършват тези дейности вместо тях. В МОСВ са регистрирани фирми, с които производителите и вносителите сключват договори и заплащат продуктова такса. След уреждане на взаимоотношенията с търговци и производители, двете фирми се ангажират с всички дейности по безопасното изхвърляне и оползотворяване на портативните батерии.
Къде трябва да се изхвърлят батериите?
В големите вериги магазини в страната вече има специални контейнери, където клиентите могат да оставят непотребните батерии, но ситуацията извън хипермаркетите не е никак похвална. Според законодателството ни във всеки търговски обект, който продава батерии, би трябвало да има и контейнери за обратното им приемане след изхабяване. Това обаче не е реалност за малките магазини и книжарници. А да бъде подсигурено удобство за тези от нас, които имат желание да бъдат отговорни потребители, е важна предпоставка, за да не си останем само с желанието.
В нормативната база е разписано, че един жител трябва да изхвърли 20 грама годишно от тези опасни отпадъци. Подобни съдове за негодни батерии трябва да има във всички административни сгради. Няма изискване колко големи да са контейнерите. Задължението е изпълнено от община Габрово, където са поставени 70 съда в различни ведомства, служби, търговски обекти. На територията на града е изградена система за разделно събиране на опасния отпадък.
Какво се случва с батериите, след като бъдат събрани по правилния начин?
Негодните батерии се рециклират или депонират на сметища за опасни отпадъци. Обезвреждане на разделно събрани негодни за употреба батерии и акумулатори, или на части от тях, се допуска единствено в случай, че не съществува техническа възможност за преработването им в страната. Но това е задължение на двете фирми, лицензирани от МОСВ. Важното, за да заработи системата, е всеки от нас да изхвърля употребените батерии на точните места. Така, като изпълняваме задълженията си, ще живеем в една по-чиста среда и ще опазваме своето и здравето на децата ни.
Вижте още от рубриката Отпадъци, химикали и рециклиране